- Бързо, бързо ! Работи още, работа много ! – намръщения гоблин стоеше с ръце на кръста и лазеше по нервите на човека вече от няколко часа.
- Стига си ме юркал ! Защо не накара хордите да свършат малко работа и те !? – едрия паладин се развика пускайки изведнъж големия камък, който пренасяше.
Цяла сутрин строеше нова стена, а нито един от гоблините на Евърлуук не си помръдна пръста. Беше му писнало и ако имаше начин, нямаше да губи и миг за да запуши устата на зеления тартор. Зя съжаление нямаше друг избор, беше мисионер, изпратен за да пилее времето и нервите си в студения Уинтърспринг. Затова продължи тягостната си работа под мърморенето на гоблина.
- Проклети гоблини, само ако имах въз… - настъпи тишина, някакси блажена тишина, чуваше се само зачестеното скърцане на снега. Паладина се обърна към своя така наречен началник, но срещна само опуления му поглед. Шума от малките и бързи крачки наближи…
- Да му се невиди !Дъ-ъ-ъртьо-о-о ! – човека едва не подскочи от радост. Искаше му се да се засили и да сграбчи дългобратия гном, но се възпря, знаеше че така може да нарани гномското му самочувствие. Прилива на енергия беше прекалено силен, затова гоблина беше сграбчен от две ръце в замръзнали рукавици – Това е Дъртия ! Дъртия дойде ! – човека крещеше в лицето на най-омразния гоблин, който познаваше, на по-малко от педя разстояние.
- Мислех, че малко тишина ще ти се отрази добре, а ти взе че събуди всички мечки в цял Уинтърспринг ! – магьосника наблюдаваше абсурдната картина между шашнатия гоблин и крещящия му приятел, нямаше как да скрие огромната си усмивка и радостта от срещата. – И аз много се радвам да те видя, Стенли ! Как си ? Какво правиш тук всъщност, освен че го раздаваш строител ?
- Е, нали знаеш, служа в името на Светлината ! - Възрастния гном движише ръце във въздуха и съсредоточено гледаше към купчината каманаци – Казвал ли съм ти, че е страхотно да имаш за приятел, магьосник !
- Предполагам, че никога няма да изживея това щастие! – двамата избухнаха в смях пред перфектно построената с магия стена.
Гоблинът гледаше как двете фигури му обръщат гръб и влизат в малкия укрепен град „Да ги вземат мътните, тези мгьосници ! Пак ще трябва да пия отвратителната отвара на Мау`ри ..” При тази мисъл стомахът му се сви. Беше пил от гъстата, воняща на мърша, имаща вкус на яйца на врабци , кръв от змия и сок от току-що убити жаби... гоблина се замисли над това определение. Май това бяха истинските съставки, с които го натъпка шамана, когато бяха трансмагьосали измъченото му зелено тяло в овца.
